Антоан дьо Сент-Екзюпери
Тази статия е за френския писател и авиатор. За училищата в България, носещи неговото име, вижте Антоан дьо Сент-Екзюпери (пояснение).
| Антоан дьо Сент-Екзюпери Antoine de Saint-Exupéry | |
|---|---|
| френски писател и авиатор | |
 Сент-Екзюпери в Тулуза, 1933 г. | |
| Роден | |
| Починал |
Средиземно море, край Марсилия |
| Религия | католицизъм |
| Националност | .svg/20px-Flag_of_France_(1794%e2%80%931815%2C_1830%e2%80%931974%2C_2020%e2%80%93present).svg.png){kind=small} Франция |
| Награди | Награда „Хюго“ за най-добра повест (1944) |
| Литература | |
| Период | 1926 – 1944 |
| Жанрове | Автобиография, есе |
| Известни творби | Малкият принц, Нощен полет, Земя на хората, Южна поща, Боен пилот, Писмо до един заложник |
| Награди | Фемина (1929) Награда на Френската академия (1939) |
| Семейство | |
| Съпруга | Консуело дьо Сент-Екзюпери (1931–†) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.antoinedesaintexupery.com |
| Антоан дьо Сент-Екзюпери в Общомедия | |
Антоан дьо Сент-Екзюпери (на френски: Antoine Jean-Baptiste Marie Roger, vicomte de Saint-Exupéry)[1] е френски писател и авиатор, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южна поща“ и „Писмо до един заложник“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младост[редактиране | редактиране на кода]
Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Обитавайки последователно Лион и замъка Сен Морис дьо Реман (на френски: Château de Saint-Maurice-de-Rémens) в Ен, бъдещият автор на „Малкият принц“ живее в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Близо до замъка той открива другата голяма страст на живота си – авиацията: често отива с колело до близкия аеродрум при Амберийо, разпитва механиците за функционирането на машините и през юли 1912 г. убеждава Габриел Вроблевски-Салвез да го вземе на полет с конструиран лично от него самолет. „Кръщението“ му във въздуха го очарова и написва възторжени стихове за авиацията.[2]
При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-и авиополк в Рабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много увреждания.
Период в Африка и Южна Америка[редактиране | редактиране на кода]
След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт. През 1925 г. Дидие Дора му поверява един „Бреге-14“ по линията Тулуза – Казабланка. Малко по-късно Екзюпери е прехвърлен по маршрута Казабланка – Дакар. Става шеф на авиобазата Кап Жюби – труден пост, атакуван едновременно от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в пълно разцепление. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 г. става кавалер на Почетния легион. Написва първата си книга, „Южна поща“ (1929 г.).
През 1929 г. е изпратен в Южна Америка като ръководител на „Аеропостал“ в Буенос Айрес (Аржентина) със задача да осигури функционирането на линиите до Сантяго де Чили, Асунсион и Рио де Жанейро и да отвори нова линия към Великия юг[3], от Буенос Айрес до Пунта Аренас, най-южната точка на Патагония. Оттам се връща в Париж с ръкописа на следващата си книга – „Нощен полет“ (1931 г., награда „Фемина“).[4]
Години на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]
При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности – назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети поради възрастта му, но след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.
Гибел[редактиране | редактиране на кода]
Продължават споровете за мястото на гибелта на пилота писател. В последния си полет той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата „Лайтнингът“ на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората съдържа подозрението, че някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.
През 1992 г. предполагаемото място на морското дъно е проверено, но водолазите не успяват да открият останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател. През април 2004 г. останките от „Лайтнинга“ на Екзюпери са намерени от водолази край Марсилия шест десетилетия след като на 31 юли 1944 г. неговият самолет изчезва безследно в Средиземно море.[5][6]
Сент-Екзюпери, както го наричат, е над асовете от всички войни. Френският авиационен историк Рене Шамт пише за него:
| „ | „Него даже не можаха да го намерят след смъртта му“ | “ |
| „ | „Той е от тези хора, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана...“ | “ |
Рене Шамт | ||
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот. Най-значителният му литературен успех е философско-поетичната приказка „Малкият принц“ (1943) – разказ с изключителна хуманност, която и в наши дни не е изгубила своята актуалност.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Courrier Sud, Южна поща (1928)
- Vol de nuit, Нощен полет (1931)
- Terre des hommes, Земя на хората (1939)
- Pilote de guerre, Боен пилот (1942)
- Lettre à un otage, Писмо до един заложник (1943)
- Le Petit Prince, Малкият принц (1943)
- Citadelle, Цитадела (1948, посмъртно)
- Ecrits de guerre, Военни записки (1982, посмъртно)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Archives municipales numérisées de Lyon. Acte de naissance No 1703. //
- ↑ Le baptême de l’air (1912). // antoinedesaintexupery.com.
- ↑ Nommé chef de l'Aeroposta Argentina. // antoinedesaintexupery.com.
- ↑ Константинов, К. – В: Антоан дьо Сент-Екзюпери. Избрани творби. София, Народна култура, 1980, с. 8.
- ↑ Откриха останките от самолета на писателя Екзюпери. // Нетинфо. 7 април, 2004.
- ↑ Откриха самолета на Антоан дьо Сент-Екзюпери. // Българска авиация. 14 април 2004. Архивиран от оригинала. Посетен на 2007-02-19.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Антоан дьо Сент-Екзюпери
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Антоан дьо Сент-Екзюпери- Произведения на Антоан дьо Сент-Екзюпери в
Моята библиотека - Ким Уилшър, „Греховете на един френски литературен светец“ (по The Times, 12 юни 2000), „Литературен вестник“, бр. 22, 6 юни 2001
- Свобода Гагарова, „Антоан дьо Сент Екзюпери и „Малкият принц“ (В осмисляне на културната „другост“), електронно списание LiterNet, 22.04.2006, № 4 (77)
- ((fr)) Сайт на Обществото Антоан дьо Сент-Екзюпери
- ((fr)) ((en)) Сайт на Фондация Антоан дьо Сент-Екзюпери[неработеща препратка]
|